Плашилото, ушито от фустите на принцесата, е истинското действащо лице на тази приказка и в нейния край то ще бъде показвано на японците от екскурзоводката, която дълго ще им обяснява, че плашилата по нашите земи не са направени, за да гонят зли духове, нито за да се празнува с тях по площадите, а най-често са направени, за да се запазят оставените фусти от принцесата и за да бъдат изложени на показ пред врабците и косовете, които като дойдат да си кажат: брей!
До реката, под дребницата, под полите на планинатата, в мирската светлина на един вечен летен ден, героят чете Радичковия „Таралеж“ с надежда, защото таралежите ядат змиите.
Става топло в студеното. Вали сняг. Тихо, като в подоранжевата светлина на училищна лампа на прибиране, като в чернобяла фотография, както някога. Героят напъжда котката, врабците се разлетяват, кротко кучето се свива в мекия фотьойл. Той пише през смарттелефона си във фейсбук:

11:21 Georgi Petkov, Kazanlak

Непозната приятелко, розите са замръзнали.
Не искам да вярвам,че от тях остават само имена. Напротив. Те са по-живо от живото въпреки и във зимата. Но за брането – хм…
Трябва да знаете, че се става по тъмно в три и те се берат в нощта, в зората, в росата…
Защото към седем идват пчелите, на които вие сте оскубали розите разцъфнали. И те чакат. Да цъфнат следващите. Кацат напразно и чакат…
Впрочем ухае. И ако помиришете издраните си кърваво ръце - те много дълго след това миришат

11:38 Georgi Petkov

Романтично е за чуждите, за местните не е. Те се качват сутрин на своето колело „балканче“ и тръгват в мократа майска нощ да берат. Макар да не са карали от тридесет години това колело. Носени от волята. И от силата. Да изпратят 200лв на сина им, който пише трактат по философия.
Такова нещо е розобера.

Малката Косматка – фотография Александър Иванов

По пътя се минава покрай Голямата и Малката косматка, които са две обрасли със зелена трева могили сред виолетови лавандулови полета, преди розовото с розите, които приличат на венерените хълмове на жени – едната по-голяма и сладострастна, а другата по-малка и срамежлива. Но и под двете има злато. И по един спящ тракийски вожд. С коня си. И жена си. Казвам спящ, защото се надявам смърта да е сън, а не животът – в столетията преди фейсбук хората са го вярвали.
Та, ако попаднете в Казанлък, вземете едно колело „балканче“,
минете покрай косматките (те сега са осветени и надписани с табели за японски туристи) и внимавайте с пчелите. Ако са останали пчели. Но където има роза и пчела има.

Прочетено – 15:08
Изберете лепенка или гримаса

А сега екскурзоводката показва плашилото от кърпени фусти на японците.